Това не е първата история от този тип, но мненията на другите и особено на професионалистите в областта (BlackDiamond и All that Jazz, с които бих бил много радостен, ако се свържа по Skype), биха ми били от съществена полза.
Ta, всичко започна 9ти клас (сега съм 12, но и съм една година по голям), когато седнах до момичето на мечтите си (да речем А) (бяхме подредени по номера от 1вия учебен ден). Бях очарован от невероятния и чар и дори не чух уводните думи на господина ни. Постепенно станахме приятели.
Седяхме заедно почти всеки час, прегръщахме се, целувахме се (без език), пишехме си, даже си казвахме, че се обичаме, но тя имаше гадже, в същност, първото гадже, с което бяха ходили повече от година и както всички момичета се беше привързала към него много.
След около 7-8 месеца, аз реших да предприема нещо по сериозно (като наскоро отношенията с гаджето и не бяха много стабилни, клонящи към край). Но тогава си нямах представа от женска психика. Реших да и излея всичко. Аз имам много стабилна психика и правя "каскади", дори отвътре да изгарям.
Казах й "не просто те харесвам, аз те обичам, искам да ти дам всичко, да сме заедно, но не искам да те обременявам, просто искам да знаеш"... И както се сещате това е пълна глупост... След време разбрах (поне тя така ми каза), че е искала същото, но още страдала по старото си гадже (защото скъсаха).
След известно време, време на мъки, постепенно започнах да я забравям. Станахме 10ти клас и си харесах едно друго момиче Б, за доста време. Тогава Б ме покани на рождения си ден, като знаех че А също ще дойде. В разгара на купона, като се понапихме, започнахме да се целуваме с А и даже работата почти стигна до секс (прави ми и френска любов), но аз не бях много развълнуван.
Продължих да си харесвам Б. Но мина време и към края на 11ти клас, чувствата ми към А отново се възвърнаха. Мина още време, та до 12ти клас (сегашния ми), когато тя вече ходи с друго гадже от около година. Но понеже съм инат и не мога да приема, че момичето, на живота ми ще си отлети просто така, започнах да правя планове и да се опитвам.
Говорехме си, опитвах се да я целувам, и тя понякога отвръщаше, прегръщахме се, но нищо не беше както в 9ти клас - тя беше станала изключително вярна на гаджето си. Аз и подмятах "Какво се прай'ш, к'во толкова"... После я поканих да излезем, но тя все няма време (наистина, че сме много заети сега).
После започнах да и пиша, че много държа на нея, че можем да сме щастливи, че мразя като ме игнорира заради гаджето си (презумпцията е, че се познаваме много повече време с нея и имаме много повече общи неща, отколкото с него). Нещата още задълбаха и аз и писах някакви смс-и че любовта кара хората да изменят на себе си... все глупости., които не трябва да се говорят.
После започнах да се отдръпвам, да не си говоря често, да се "правя" с една дума. Писах и и една глупост, че не съм се сещал за нея една седмица, после и писах "сетих се" в SMS... въобще един наниз от глупости, породен от любовта ми към нея. Въобще нищо не помага.
Излизахме на кръчма (най-накрая) и се опитах да я "натисна", но дори пияна се дърпаше, въпреки че се по прегръщахме... Единственото, което ми остана е някой по-професионален съвет, защото не вярвам, че човек трябва да изоставя мечтите си.
Според мен няма смисъл да се занимаваш. Нека видим какво ще кажат професионалистите, но вече е късно, според мен.
Съгласна съм с Почистване и според мен вече си бита карта. Щом не е станало до сега… няма да стане , а и мацката отдавна те е сложила в друга графа от която няма излизане.
Допуснал си не просто много, а много много грешки – но безгрешни хора няма – поучи се от тях и давай смело напред 🙂
Човече, това дето си си го направил е, като да си теглиш откос с калашника в главата и после да питаш „докторе, ще оцеля ли?“. Криво-ляво – никакъв шанс. Ако някой път се понапиете, гушкате се и се смеете, по някое време може докато се смеете от 10 сантиметра един от друг да „осъзнаете“ колко сте близо и към какво предразполага това и ако се случи да се целунете, може да се радваш и да търсиш някакво продължение, но обстановката трябва да е много задушевна и тази целувка да е „плод на обстоятелствата“, а не да е планирана (поне според нея). После й даваш поводи за ревност за да засилиш интереса й, но.. като цяло не разчитай особено. Шанса ти е горе-долу, колкото IQ-то на Мистър Бийн – 0.07.
По принцип няма невъзможни неща, но не виждам какъв е смисълът да си губиш времето с това момиче. Намери си друга и тогава ще станеш малко по-привлекателен и за нея. Това да се бориш до дупка за една жена, не е нещо което тя ще оцени. Естествено жените обичат мъжете да ги преследват и да полагат усилия, но при тебе нещата са минали всякакви разумни граници.
Гони други жени. С това момиче можеш да поддържаш контакти, но й остави само една третостепенна роля в твоя любовен живот.
Сега тя има проблеми с гаджето си, а и наскоро се е целувала с някакъв, с който е спала преди време (той е далеч сега), тааа… мометът ми се вижда удобен. Днес я поканих след училище да отидем на кафе, да се видим след дългата ваканция. Отказа, но обеща за утре… нямам си и понятие, какво да предприема. Най-вероятно ще се държа приятелски. А колкото до третостепенната роля – виждам се с други момичета, правя секс, и дори и разказвам. Ако някой има идея – моля! 🙂
Според мен е време да зарежеш това момиче. Вече 3-та година бягаш след нея а тя само си играе с теб.