Прекалено късно ли е?

Здравейте,

И аз идвам при вас с въпроси, които със сигурност са отговаряни, но просто в нито един от тях не открих точните отговори за това реших и аз да се покажа.

Така малка предистория: момче на 17 години съм и живея извън България.

Проблемът е следния че преди 2 години си бях в България и си учих тук. Тогава у мен се зароди нещо към едно момиче от класа ми. С времето (2 години и малко) това нещо се превръщаше в нещо по-голямо и по-голямо. Докато бяхме заедно нищо не предприех като да и кажа, че я харесвам, защото някак си си мислех че имам цялото време на света, е естествено нямах го.

Излизали сме 1-2 пъти сами, нищо особено. Подарявал съм и 1-2 цветя и т.н. както казах абсолютно нищо особено. Предполагам че по това време не съм я харесвал чак толкова колкото сега и за това не съм направил нещо по въпроса. Интересното е, че целия клас тогава знаеше че я харесвам, предполагам и тя го е усещала, но въпреки това не странеше от мен, както ми се е случвало преди.

Всичко хубаво, докато не дойде времето със семейството да се преместим в друга държава. Не вярвах, че точно тя толкова много ще ми липсва. Макар от вън да не показвах нищо като чувства, от вътре се самоизяждах за пропуснатите възможности.

Мина се време, чувствата ми към нея не отминаваха и си казах, че при първа възможност, като си дойда в България ще и кажа каквото имам да и казвам. Имах И тази възможност. Априлската ваканция се прибрах и си казах каквото и да става, ще и кажа.

Разбира се нищо не и казах, поради това, че не знаех какво, не знаех как и кога. Бях отишъл съвсем неподготвен. Свърши ваканцията, прибрах се аз, но това че нищо не и казах и че си замълчах, също така това че не знам дали и тя ме харесва ме съсипва от всяка гледна точка. Само за нея мисля, с мисълта за нея ставам и лягам (за жалост без никакво преувеличение).

Във всички случаи лятото каквото и да става ще и го кажа. Молбата ми към вас е да ми кажете дали е прекалено късно вече и също така има ли някакъв начин, по който да разбера дали и тя ме харесва поне малко, по скайп примерно, за да имам повече увереност лятото. Прекалено много ми харесва това момиче, за да я "загубя" от това че съм бил бавен или нещо подобно.

Мерси предварително. Поздрави!

споделяне на връзка

5 мнения за “Прекалено късно ли е?

  1. Понеже забравих да напиша нещо в темата ми ще питам така: Според Вас възможни ли са връзките от разстояние? Не съм далеч, но все пак си е разстояние.

    п.п. Извинявам се за лошия български, но като не се упражнява известно време езика простите граматични правила се позабравят (:

  2. Не бъди директен с нея, защото има риск да я изплашиш и съвсем да си затвориш вратата. Пишете си по скайп, закачай я нещо, карай я да се смее. Така ще я предразположиш като дойде момента в който да говорите. Виж я как се държи с теб, отговаря ли на шегите ти, тя търсила ли те е първа, просто анализирай ситуацията преди да говорите. Иначе относно връзките от разстояние от мойте скромни наблюдения съм установил, че си зависи от хората. Ако и двамата прекалено много се обичате и не си представяте живота с друг са възможни. Но все пак това си е огромен товар, защото малко или много разстоянието си казва думата. И аз съм имал такава връзка и ти го казвам от опит, просто си е мъчение и за двамата, но все пак ако прекалено много се обичате всичко си зависи от вас 🙂

  3. Мерси!
    За анализирането на ситуацията- тя сама да ми пише, не се случва, или се случи само веднъж (: Честно казано това не ме и притеснява.
    Това което не мога да разбера е тя дали усеща, че я харесвам. Наистина не мога да го усета, но ако ГО усеща е добре, защото въпреки това не се е дистанцирала от мен или да е направила нещо с което да разбера, че не и е приятно.
    Още веднъж мерси за коментара Ви!

  4. Покажи и ,че я харесваш!Няма да я чакаш цял живот да те „усети“.И никога не е прекалено късно да пламне искра – настоящата ми връзка е доказателство за това.

  5. Мерси!

    „Покажи и ,че я харесваш!“
    Ако можете да дадете и някакви идеи как да стане това. На мен ми идват разни, но се прекалено изтъркани и т.к. са като клишета.
    Извинявам се още веднъж за това, че Ви тормозя чак с такива подробности, но положението е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО тежко при мен (:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *