Здравейте! Историята ми е малко банална, хора с повече опит от мен са го преживявали стотици пъти, но аз не знам какъв е най-правилния начин да постъпя в тази ситуация!
Та историята е следната:
Съвсем скоро приятелката ми пожела да се раздели с мен, след близо 5 години! Втрещих се направо! Каза че имала нужда от нова тръпка и нова емоция, а нашата връзка била навлязла в рутина!
Питам се аз не е ли това смисъла на любовта - когато двама души се обичат да намерят своя начин да я преборят в името на това да са заедно! Винаго съм я подкрепял, помагал съм и всячески, ама наистина - почти няма нещо, което да не съм правил за нея и не позволих времето да повлияе на отношението ми към нея!
Но тя пожела да се разделим, засега да си останем само приятели, а бъдещето щяло да покаже останалото! Много пъти ми е казвала, че ме обича, особено, когато сме били в леглото, даже и по 10 пъти, последно обаче ми сервира че не знаела дали ме обича като мъж или само като приятел - искала да бъдем разделени известно време за да си отговорила на тези въпроси!
Със сигурност си е намерила друг, тя си каза, искала да види как би се чувствала с някой друг, а бъдещето щяло да покаже останалото! А е много добро момиче, и отново бих искал да съм с нея? А дали си струва изобщо да имам това желание?
Моля някой по-просветен от мен наистина да ми каже как да тълкувам всичко това!
Благодаря Ви от сърце!
Жени , не можеш да ги разбереш.Даваш всичко ,което имаш за тях и накрая пак те захвърлят ,все едно си никой.Щом имаш желание ,значи си струва.Винаги преследвай това ,което искаш.(при жените е същото,просто подходите са различни 🙂 ).На твое място бих се възползвал от възможността да поживея малко.Не бързай да я търсиш.Изчакай тя да те потърси,а това ще стане повярвай ми 🙂 Малко или много е свикнала да си част от ежедневието й и след време ще започнеш да й липсваш.Важно е да запомниш ,че трябва да се държиш сякаш ти си поискал да се разделите , а не тя.Дръж се сякаш не ти пука.И когато усети ,че започва да те губи , ще се върне при теб като послушно пале.
„не знаела дали ме обича като мъж или само като приятел“
Май е имала време/възможност да те сравни с друг(и). Явно си и паднал в очите като алфа мъжки и е видяла друг на фронта. Споко това е възможно да се случи с всички – точно като нещата станат рутина ти пада гарда. Лошото е, че после трудно се вдигаш на крака и си връщаш позицията.
Най-доброто, което според мен можеш да направиш, е да се отдръпнеш от нея. Просто я забрави. Бъди мъж и я забрави без лигавщини и гонения, покажи или поне се направи, че не ти пука. Направи нещата, които си искал да направиш докато си бил с нея. И ергенския живот не е хич лош 🙂
И не си мисли, че е единствена. Щом има една, ще се появи и друга.
Стискам палци !
да, наистина тривиална и банална история… разбирам те как се чувстваш 🙁 Типично за едно момиче – може да е обича безумно с години, но идва ден в който просто се събужда с мисълта „Ами аз май вече го чувствам само като приятел“ и то без да има конкретна причина за това!!! Но и ние сме си виновни са такава ситуация… Ние мъжете сме склонни след определен период от време да приемаме жените ни за даденост вече и неусетно убиваме интереса на жената, защото си мислим, че каквото и да става тя ще е вечно наша. Това е станало и при теб. Докато ти си мислиш, че връзката ви тече нормално, тя вече се е отегчила и е дошъл денят в който е решила да ти го сподели. Единственото, което можеш да направиш е да я пуснеш. Предполагам си чувал за поговорката – „Пусни едно нещо на свобода и ако то те обича само ще се върне“. Само времето ще покаже дали отново може да бъдете заедно, а през това време ти гледай да отделяш повече време за себе си – излизай с приятели, отдай се на купони и запознанства пък току виж и при теб се появи нова тръпка 🙂
Пич, какво да ти кажа, аз съм бил в същото положение като теб, макар и не с чак толкова дълга връзка. Просто си мислиш, че правиш всичко за нея, обичаш я, уважаваш я, държиж се с нея като с човек, не като със секс кукла и идва един момент, в който просто решава, че вече не те обича и става и се маха.
Не знам дали твоята ще се върне. Може да се върне, може и да не се върне, но поне заслужава респект, че ти е казала всичко в очите, щото сещаш се, че има го и варианта, да си беше останала с тебе, а да ти прави мизерии зад гърба, което е доста по-унизително.
Съветът ми към теб е да си живееш живота. Ясно, че няма как да я изтриеш от съзнанието си за нула време, но просто не се депресирай и затваряй в себе си, чакайки знак от съдбата. Просто си гледай живота и каквото стане.
И много важно-това за „приятелството“ просто не го допускай. Няма смисъл тя да е с някой друг и ти да я виждаш и само да подхранваш някакви надежди,че нещата ще се оправят. Всъщност, дори и след време да ти се обади и да иска да се съберете пак, аз поне, ако съм на твое място няма да го допусна. Ти си знаеш най-добре де, но помисли малко трезво-щом те е скъсала веднъж поради „несигурност в чувствата“, ще го направи и втори път. нали не искаш да си прекараш младостта залепен и обсебен за една жена и всеки път, когато на нея и доскучее или иска разнообразие, да тича при други и да те оставя. Предполагам нещата са по-комплексни де, но аз просто ти давам една генерална идея, на базата на това, което си написал.
Грешка:
+ а нашата връзка била навлязла в рутина! (Пич, връзките се изчерпват.)
+ няма нещо, което да не съм правил за нея (Няма такъв филм, ти правиш за нея, а тя прави ли за теб?)
+ а бъдещето щяло да покаже останалото! (Предполагам знаеш какво значи това – забрави за тази жена.)
+ Последно обаче ми сервира че не знаела дали ме обича като мъж или само като приятел . (Май си влязал в подчинена роля, обичал си я прекалено много си ти си станал жената във връзката.)
k@ xtkx.tk
Прав си човек, винаги съм ги знаел тези неща! Проблемът винаги е бил в това, че когато съм искал да бъда твърд, и против нея, когато не е била права…съм я поглеждал в очите и…..дотук с мъжката ми еманципация!
Аз съм прекалено солидарен…това е най-жестоката истина..за мен отношенията между двама партньори винаги трябва да се развиват чрез либералност…и тук сгреших много…!!! Вървях и и бършех задника за всичко…отново груба грешка!! Ама поне сега понаучих доста неща…и да …едно време бях и аз алфа….но след като я срещнах….просто почнах да гледам на нещата по различен начин…но истината е , че има само един начин….винаги да имаш една твърда и последователна линия!
Пичове, направо съм се видял в чудо! Сега пък ми казва, без какъвто и да е натиск от моя страна, без каквото и да е търсене, че в бъдеще ще сме щели да бъдем перфектната двойка!!!! Аз се отдръпнах, не я търся, не я чувам!!! Как да тълкувам подобно поведение?????????????
Помагайте!!!!
Здравейте и от мен.
Много от нещата, които пичовете по горе са казали са верни 100%.
Има един момент при дългите връзки, където хората се разделят за определено време и после се събират на ново и си откарват така. Принципно много мои познати двойки са минали през това и сега са женени, с бебета и.т.н. Може и при вас да е така – т.е. това което се очаква от тебе като пич е да си я оставиш на свобода, а ти да се погледаш малко. Никой не казва веднага да правиш рибаунд, просто докато ти е кофти можеш да си излизаш с приятели, да си спортуваш, да се срещаш с нови хора просто заради самата идея и като узреете пак да се заедно, ще си бъдете.
Другият вариант ми се случи и на мен след 3.5 години и моята мадама тогава ми каза „айде стига“. В началото бяха едни разговори по телефони и всякакви неща ама защо ама как може така, емоции, толкова време заедно, толкова жертви (ние имахме връзка от разстояние)…Докато в един момент не съзнаваш, че това всъщност:
1) Въпреки, че ми е кофти в момента няма с кого да се съобразявам и мога да си правя в общи линии каквото си искам
2) Отваря ми се възможност просто да си избера някоя друга и да се преживея емоциите на свалките още някой и друг път
3) Няма повече жертви, компромиси със себе си
4) Трябва да си си пич и да приемаш нещата laid-back, пък и в крайна сметка има хора, които гладуват и куп други далеч по мизерни неща от това да те зареже мадамата…
5) В един момент (определено когато най-малко очакваш) се появява по-истинската. Зад това твърдение си заставам 100% – изпитано е, тествано е и работи 🙂
и като за финал на това последното – казваш „времето ще покаже“ и толкова 😉 Аз лично след това бих отишъл да гледам Prometheus -> http://www.imdb.com/title/tt1446714/
Успех и в двете ситуации 🙂
Вижте. Всички имате право. И това, което ви причиняваме е много гадно, но няма по- „негаден“ начин – или страда единия, или другия. А и на мен и мъж ми го е причинявал. така че… Не е от жените.
Аз наскоро оставих приятеля си, защото мислех, че не го обичам и се изнервях и от най-малкото. Той също остана доста неприятно изненадан и му дойде като гръм от ясно небе. В момента обаче нямам мира – постоянно мисля за Нас, спомням си хубавите моменти, липсват ми досадните обаждания, когато най-малко имам време… И започвам да се замислям дали да му се обадя и да го помоля за прошка или ще е унизително… Дали ще ме приеме отново или съм го наранила твърде много и не иска да ме погледне… Все пак мисля да опитам – да става каквото ще. Ако ме отблъсне, значи не ме е обичал както аз него.
И за двете страни е трудно да се взимат такива решения, особено при дълги връзки и много чувства. Но все пак в рискът се крие ключа – ако обичаш един човек трябва да рискуваш много неща, за да го имаш. Така че, ако не съм закъсняла със съвета си – Бори се за жената, която обичаш!