Здравейте.
Пише ви Мишо от Благоевград, на 18 години. Моята история е подобна на много други (повече отколкото съм предполагал) такива, които съм чел из блога. Момче среща момиче, почва приятелство (колкото може да има приятелство между момче и момиче), излизания, телефонни разговори за убиване на време, чатове с часове.
Накрая момчето се влюбва, и се надява „обичам те”, което му казва момичето, да е поне малко искрено. След дълго време криене, решава да каже какво изпитва и как стоят нещата. В отговор получава възможно най-дразнещия отговор... „И аз те обичам, но като приятел”, и приказката свършва.
Същият сценарий, различен филм. При нас „краят” идва на няколко пъти, след караници, сръдни, ревнувания (и от нейна страна) и прочие. След всеки „край” следват няколко месеца без контакт, докато единия от двамата превъзмогне гордостта си и позвъни.
Няма смисъл да казвам колко яко ми е било с нея и колко държа на нея, и такива неща, то си разбира. За да стане ясно какво ме гложди, ще дам няколко, максимално кратки по текстов обем, примера.
Преди няколко месеца се бяхме скарали за пореден път (дори не помня за какво). Минаха няколко седмици, и ми прати някакъв SMS. Аз се правех на ударен, понеже нямах никакво желание да ѝ пиша. Накрая ѝ казах, че ми е писнало от разигравания, и че искам всичко да приключи.
Казах ѝ, че искам да прекратим всякакви взаимоотношения, колкото и да ми е трудно. В продължение на много време нито се виждахме, нито се чувахме, нищо. До преди един месец. Бях с един авер на място, което не мисля, че е нужно да споменавам, и имах предположения, че може да се появи.
Бях застанал на много скатано място, за да не ме види, ако това се случи. Но уви. Само чух как някой вика името ми, и когато се обърнах, вече бягаше към мене. Прегърна ме, започна да ми говори нещо, а аз, без да влагам смисъл в думите си, ѝ отговарях хладно и с по една дума. Отървах се някак си.
Няколко седмици по-късно, отидох на дискотека с няколко човека и докато обикаляхме да търсим местенце, някой ме погали по косата. Обърнах се и я видях, но не казах нищо, просто отминах. След известно време обикаляне в кръг, забелязах, че са ме изоставили и си седя сам.
По едно време я видях. Беше на не повече от 3 метра разстояние. Видях как ме поглеждаше, но не я отразих. Не знам след колко време, понеже не бях в много трезво състояние, ме побутна по рамото и ми прошепна „Защо не ми обръщаш внимание?”, попитах „Какво внимание?!”, тя каза „Да си говорим...” отвърнах „Трябва ли?”. Тя направи една разочарована физиономия, обърна се и се върна при компанията си. На другия ден, когато се прибрах, ме беше блокирала.
Целта ми не е да получа съвети, за мен вече е късно. По-скоро искам мнения от други патили, или от хора, които са запознати със ситуацията, макар и непряко, за да помогнем на други да избегнат това. Дори само на един да е, все файда.
Иначе въпросът ми е защо, след като съм ѝ само приятел, реагира така остро и продължи да търси вниманието ми, след като поисках да прекратим всичко? Крие ли нещо или е поредната женска простотия? С извинение към свестните момичета.
Жените казват едно, правят друго , а искат трето.Според мен си действал прибързано,ако беше действал по друг начин ,може би щеше да се получи нещо между вас.Същата история с бившата ми.Скъсахме и след време тя ме потърси и аз показах слабост за известно време.На нея сто процента не и е безразлично ,но определено ще стане след известно време и от теб си зависи дали искаш да я загубиш или да я върнеш в живота си.
Очевидно и двамата имате някакви чувства. И двамата не знаете какви точно са – любов ли, обич ли(тип „братска“ такава), привързаност или нещо друго. Ако действително си решил да не търсиш жената в нея тогава приеми това свое решение и се дръж като мъж, а не като бебе, което бяга и се цупи щом не стане това което иска.
Дали крие нещо не е сигурно. Много зависи как си си поискал първия път. Може да си я изненадал и да и е трябвало време да „осмисли“ нещата.
Желанието ти да прекратите „всичко“ най-вероятно е било изтълкувано в чисто сексуален план, а не като тотално скъсване на всякакви отношения.
Срещнете се, излезте заедно, но не на дискотека а някъде на по-спокойно място където да може да обсъдите кой какво иска и може да предложи във вашата връзка. Остави я тя да говори и да си каже желанията. По това, което си описал си мисля, че тя се е навила и просто трябва да и дадеш шанс.
Изходите са три:
Да се разделите тотално и окончателно и да прекъснете какъвто и да било контакт. Което по твоите думи е това, което искаш.
Да „изпаднете в любофф“
Или от тази история може да се получи едно доста дълбоко и сериозно приятелство, което ще те обогати много, защото винаги ще имаш до себе си човек от другия пол, който да ти действа отрезвяващо и като спирачка ако залетиш много.
Човек, това е една от най обърканите истории които съм срещал, но съм я виждал още веднъж 🙂 та сега по въпроса. Някой момичета са емоционално не искрени със себе си, самата тя не знае дали изпитва нещо към теб или не, но факта, че сте били толкова близки я кара да се привърже. Сега търси вниманието ти защото определено и липсва, но от друга страна не иска сериозна връзка, бог знае защо. Честно казано ужасно се зарадвах, като прочетох реакцията ти. Евала, само може да се радваш за случилото се, забрави я колкото можеш по бързо. Жени от този тип мислене, могат да ти навлечат един куб главоболия и то за абсолютно нищо.
П.П. Колкото до отговора „Харесвам те само като приятел“ съм написал тема по въпроса, ако искаш я погледни.
Жените обичат вниманието на мъжете. В случея на нея и е било гот да и сваляш звезди, но не е искала да се обвързва сериозно. В момента който си спрял да и обръщаш внимание, лампичката и е светнала и е почнала тя тебе да те гони. Въпросът е, че тази тактика е успешна само докато не се пречупиш, почнеш ли пак да се държиш като преди, отново няма да те отразява. Затова най – добре излезте, поговорете като големи хора и нещата яе се изяснят 😉
От самото начало историята се е развила както не трябва. До колкото разбирам ти искаш сериозна връзка с нея. От самото начало си бил приятел с нея, споделял ли и всичко както и тя на теб (не си ескалирал, не си бил сексуален) и за това си получил такъв отговор „И аз те обичам, НО….“
Според мен много яко си във френд зоната и от там много трудно се излиза.
Като съвет за напред, целта ти е да и покажеш колко добре си прекарваш времето с приятелите, колко си вървежен за жените и колко не ти пука за нея.
Ам виж аз лично ти казвам, че тя не е безразлична към теб ..Много прибързано си реагирал ..По-добре я потърси, понякога трябва да си преглъщаме гордостта , за да имаме това което искаме 🙂
Аз мисля че тя наистина те има за много добър приятел … Търси те не защото те харесва, а защото и липсва приятеля който винаги е бил до нея… С тези думи ти я нараняваш … Ако си и обиден за думите „И аз те обичам, но като приятел”, и го кажи, а не я избягвай … По – добре е да си останете само приятели отколкото да я изгубиш като цяло … не е никак приятно да я гледаш отстрани , да си спомняш колко сте били близки и колко ви е било хубаво да сте заедно и други подобни неща и като се срещнете на улицата да се подминете се едно не се познавате и нямате никакви спомени заедно … помисли си върху думите ми :))) ..
Младостта е нещо прекрасно. Хубаво е, че се вълнуваме от нещата около нас – значи ги усещаме. В тази връзка нещата са приключили, но подсъзнателно тези младежи се стремят към образ, който ще получат доста по-късно в живота си. Нека ги оставим, дори в съветите си да изтлеят взаимоотношенията си и когато са на възрастг с 10 години отгоре да ги обсъждаме.