Здравейте на всички!
Днес за първи път попаднах на този сайт и съм наистина очарована от невероятно искрените съвети, които давате! Понякога получаваш по-трезва преценка за нещата, когато ги погледнеш през погледа на непознат и предполагам за първи път в живота си и аз съм изправена пред тази нужда.
Това е най-вече зов за съвет към вас момчета, защото не искам да чувам поредния съвет на приятелка, която естествено ще ми каже, че той е нещастник и не ме заслужава или друго подобно клише.
С този човек сме заедно близо 2 години. Искрено вярвах, че той е човека за мен! Съвсем различен от всички предходни мъже, с които съм имала връзки. Истински кавалер, невероятно добро сърце, душата на всяка компания; невероятно нежен, но не сладникав и натрапчив.... абе мъж на място и това е... или поне така изглеждаше тогава.
Когато всичко започна да се обърква бяхме гаджета близо 6-7 месеца и до момента не ми се беше случвала такава хармонична връзка, почти без проблеми и дразги, пълно разбирателство във всичко. Това най-вече се дължеше на това, че бяхме способни да говорим и обсъждаме абсолютно всеки проблем и абсолютно всичко, което се случваше в живота и на двамата.
Докато не му се наложи да замине по работа извън града за половин година. Тогава постепенно минахме от плановете ни да живеем заедно (по негова инициатива), до това единственото внимание, което ми обръщаше от разстояние се изразяваше в 10-15 минути телефонен разговор преди лягане.
Иначе ме молеше да пътувам при него във всеки момент когато мога, всеки уикенд и отпуска бях там. Друг е въпроса, че като отидех при него той винаги беше уморен и не му се правеше почти нищо (имам предвид и секс включително в много случаи). Знам какво ще си помислите, друга жена, но не, не беше това защото няколко мои приятели работеха с него там тогава, а те щяха да ми кажат ако е имало нещо такова.
Както и да е, някак си закърпихме 6-те месеца, той като се прибра имахме сериозни разговори по въпроса и той обясни поведението си с това, че не спечелил толкова пари, колкото се надявал да спечели и той бил такъв, отдръпвал се от най-близките си хора, когато бил притеснен финансово. И тук ми е първият въпрос...вие момчета виждате ли наистина логика в това му оправдание? Наистина искам да разбера дали това е истинска причина за един мъж?
Но да продължа още малко нататък...нещата се върнаха към нормалното и въпреки, че естествено не беше само "шампанско и рози" връзката ни продължи да е почти перфектна. Отново станахме толкова близки, колкото преди. Той се нанесе да живее вкъщи (аз си имам апартамент) и наистина бяхме щастливи. Малко след нова година една вечер на много пиянска глава ми заяви, че мисли да заминава за чужбина, защото не виждал реализация тук.
Понеже в страната, в която той искаше да замине, аз бях живяла близо 2 години преди да се запознаем и се бях върнала от там защото не ми харесва и там също не намирах особена реализация, му казах че ако много иска да замине няма да му преча, живота си е негов, но аз няма да се върна да живея там. Изказах му довод, че аз тук имам много хубава работа и не виждам логика в това да отидем на място на което да мизерстваме и двамата, вместо да сме тук и поне единият от нас като има хубава работа нещата да се нареждат от там. Още повече, че тук не плащаме наеми и няма нужда и апартамент да купуваме.
Той се отказа от идеята и се опита да захване бизнес с внос и само да пътува до там 1 път на 1-2 месеца за по седмица-две. Направи няколко пробни курса, работата му тръгна и за поредното си заминаване ми каза само, че този път ще се наложи да остане малко повече от обичайното. Ние се чувахме с него всеки ден и той ми разказваше как се движат нещата и ми казваше кога горе-долу се очаква да се върне.
В последствие се оказа, че той си е събрал багажа с намерението да се мести да живее там, казал е на всичките си приятели за този му план и е помолил да не ми казват. Аз естествено започнах да дочувам слухове и го попитах директно по въпроса и той отрече категорично това да е истина. Повярвах му естествено и продължих да го чакам да се върне.
В един момент, той ми казва, че не знае кога ще се прибира и не иска повече да ме занимава с неговите проблеми! Твърдеше, че не остава там планирано ами бизнеса не е потръгнал както трябва и това му е едва ли не единствената възможност. В последствие всичките му приятели ми казаха какво им е споделил той преди заминаването си и че не са ми казали защото не са вярвали, че наистина ще го направи.
Това се случи преди един месец и до този момент никой не може да повярва, че именно той е постъпил по този начин и не може да си обясни причината! Всички ни бяха зачислили да вдигаме сватба едва ли не! В момента той за мен, а и за много други хора, той е друг човек, някой, който не познаваме! Все едно страда от шизофрения!!
Не мога да не се чувствам излъгана, използвана и незначителна, колкото и да си блъскам главата да разбера постъпката му! Това е 2-годишна връзка все пак, не е лятна авантюра за 2 седмици, че да се заличи толкова лесно. От тогава един единствен път ми писа съобщение в FB (все едно съм тинейджърка, все пак сме на по 28-29 години) да ми се извини за причинената болка и че не е искал да ме нарани, но не е знаел как да ми каже.
Аз естествено му казах, че начина, по който избра да постъпи е егоистичен и че всички пъти, в които ми е казвал, че ме обича са били лъжа за мен и не мога за пореден път да очаква от мен да му вляза в положение и да го разбера и извиня за постъпката му.
От тогава ни вест ни кост от него! А тук само да вмъкна, че докато не скъса с мен и беше там, отново се върна към същият си навик с това да ме пренебрегва и да не намира време да се чуе с мен!
Кажете ми моля ви как тълкувате тази му постъпка?? Не разбирам защо постъпи така? Изпитва ли той към мен и капка любов или всичко е било лъжа?
Така ще започна от най – незначителното.
„до това единственото внимание, което ми обръщаше от разстояние се изразяваше в 10-15 минути телефонен разговор преди лягане.“ – радвай се, че и това е правил, все пак чужда страна тръгнал да си търси късмета, кой ли знае какво му е било на главата още…
„той обясни поведението си с това, че не спечелил толкова пари, колкото се надявал да спечели и той бил такъв, отдръпвал се от най-близките си хора, когато бил притеснен финансово. И тук ми е първият въпрос…вие момчета виждате ли наистина логика в това му оправдание? Наистина искам да разбера дали това е истинска причина за един мъж?“ – абсолютно виждам логика! На никой мъж не му е приятно половинката му да изкарва повече от него. Нали за това сме силния пол, да можем да задоволяваме половинките си и те да се чувстват доволни от това 🙂
Та относно цялостния казус – твоят мъж явно се е оказал страшен кариерист, който по всякакъв начин се опитва да се реализира в живота и това е главната му цел, жертвайки дори и любовта си към теб. Познавам един подобен човек, който би направил същото в името на кариерата си, така че не се учудвам на постъпката му. Работата или любовта – той просто е избрал работата. Може би един ден ако натрупа достатъчно капитал и вече се чувства наистина уверен в себе си, че иска да създаде семейство би те потърсил, но до тогава недей да таиш излишни надежди… Това е от мен, успех 🙂
Здравей Cornelius!
Благодаря ти за съвета и наистина изтъкваш някои много добри доводи. Тук само искам да поясня, че коментара ми за 10-15 мин. телефонни разговори се отнасяше докато той още беше в България.
А мога ли само да те попитам какво мислиш за начина, по-който той избра да замине, на приятелите си е казал, че няма да се връща, а на мен месец и половина след като беше там ми твърдеше, че ще се прибира съвсем скоро?
Тук също може би трябва да поясня, че това е мъж, който при последните си две връзки е правил доста големи жестове за жените, с които е бил. Едната му най-дълга връзка в живота е тръгнал да я гони с годежен пръстен в чужбина, когато тя му казва, че го оставя, а заради другата се е преместил да живее в друг град. Това не е човек, който не отдава значение на връзките си и от негови коментари към неговите приятели той е твърдял до последно, че ако реши да създава семейство аз съм човека.
Съжалявам, но просто съм много объркана и наранена! От една страна разбирам твоята гледна точка, но от друга как да не се почувствам излъгана, използвана и незначителна за него…все пак аз „не заслужих“ голям жест!
След като прочетох коментарати имам странното чувство,че искаш да ти кажем ,че не те обича :С Защо не ти е казъл ,че няма да се връща , а е казъл на приятелите си?Споделен грях е полувин грях ( не съм сигурен ,че беше така 🙂 ) Мога да си представя , колко е трудно да започнеш такъв разговор , а може би и за това му е трябвало толкова време……Не че го оправдавам или нещо ,постъпката му е адски непристойна за един мъж.
Еми това, че е казал, че няма да се връща на приятелите си, а на тебе, че ще се прибира скоро, може би не е искал да те наранява или пък си оставя някаква вратичка ако все пак реши да се върне. Иначе от това което поясни, може би си е казал, че този път няма да прави такива крайни действия, защото явно е претърпял разочарования след тези свои предишни действия и сега е решил наистина да си потърси късмета с работата. Аз лично друго обяснение не намирам…
Няма защо да се чувстваш излъгана. Опитал се е до последно да запази връзката ви, като прави всичко възможно да осигури „необходимия“ доход.
Без да разводнявам темата, но това с липсата на лични финансови възможности може да разсипе един мъж, особено от малко по-старото поколение. Както отбеляза и Cornelius – учили са ни, че ние трябва да осигуряваме финансите за себе си и половинките си. Особено второто.
Според мен той наистина е имал (има все още може би) сериозни намерения, но поради собствените си сбъркани разбирания и възпитание за самостоятелност, мъжественост, улегналост и т.н. се опитва на постигне необходимия стандарт за да ти предложи нещо повече.
Мълчанието му може да се тълкува и по двата начина – че всичко е било лъжа (много малко вероятно след 2 години връзка и всичко което си описала) или че след „саможертвите“, които е направил ти си го отхвърлила.
Най – добрият вариант е да си поговорите без излишни емоции и да разбереш какво точно иска да прави и къде си ти в цялата тази картинка. Ако действително е твърдо решен да прави пари по-добре за теб е да забравиш за него и да продължиш напред. Все пак „след трамвай и жена (в твоя случай мъж) не се тича – винаги идва следващ“. Успех 🙂
Очевидно се е уплашил от сериозността на отношенията ви. Мъжете имат този неприятен навик да се държат като идеалния мъж в началото, после когато дивеча е уловен, интереса им рязко спада 🙂 Ако се питаш каква е твоята грешка…Ами правила си прекалено много жертви за тази връзка, всичко за него е било твърде удобно, предвидимо и може би прекалено безпроблемно, нямало е предизвикателство. Все пак ако един мъж е готов за голямата стъпка това, че си била малко по-любвеобвилна и предвидима няма да е края на връзката ви. Причината е в него и в това, че той е твърде млад и явно не е готов за брак. Важно е да разбереш, че 2 години са си две години и това, че те е обичал и още те обича най-вероятно е истина, но за мъжете финансовата сигурност наистина е решаваща за тази крачка.
Психолозите съветват в случй на раздяла, да не се опитваме да изтрием човека който обичаме напълно от живота си, а да си дадем време и да се опитаме да намерим ново място за него, с което да продължим да го обичаме като приятел, но да освободим място в сърцето си за някой който би ни направил много по-щастливи.
Не зная дали е възможно да си го върнеш, след като живее извън България, но според мен само ще спечелиш, ако създадеш известна загадъчност около себе си и личния си живот, спреш да проявяваш инициатива да го търсиш и да показваш интерес. Той трябва да види, че живота може да продължи щастливо и без него. Желая ти много успех и дано, ако те заслужава да се върне, но съвета ми е не чакай прекалено много, сложи си срок и след това търси нови възможности да бъдеш отново щастлива!
Момчета (и момичета ако има), не мога да опиша колко много ми помогнахте да си обясня ситуацията, за което искрено ви благодаря! До сега нито един от хората, които са ни най-близки не можа да ми предложи обяснение, което да има дори малко смисъл, а вие ми дадохте няколко!!
@ Hopsin – Може би си прав, че подсъзнателно е възможно да искам някой да ми каже, че той не ме обича, защото така, може би, би било много по-лесно за мен да го забравя.
@ Cornelius – Да, възможно е да е опарен от предишни връзки, но не сме ли всички?! Дори би трябвало да знае какво причинява на другия като постъпва по този начин, защото той сам го е изпитал. Аз също използвах този довод мислейки за случилото се, но това само засилва моята теория, че не изпитва нищо към мен.
@ Tano – Действително започвам да осъзнавам наистина какво значение имат финансите за един мъж и неговото самочувствие! Това ми беше известно и преди, но може би на осъзнавах дълбочината на проблема. Все пак жените и мъжете сме устроени по различен начин, това за никой не е тайна, и аз не познавам жена, която би жертвала любовта си (ако е истинска) в името на пари и кариера. Изключения разбира се има винаги, но може би затова ми беше трудно да повярвам, че е възможно той все още да ме обича след тази си постъпка.
@ pimpam – Твоето мнение и съвет мисля, че най-точно улавят ситуацията. И аз съм на мнение, че проблема най-вероятно е комплексен и това дали отново ще сме заедно или не, не зависи само от решаването на една част (пр. финансовата). Мисля, че ще последвам съвета, който ти ми даваш и ще се концентрирам върху себе си и ще оставя на времето да покаже:)
Благодаря ви отново за помощта!
Всъщност имам един последен въпрос, другата седмица той има рожден ден…да му го честитя ли или…(инициатива за контакт от моя страна, което може да е грешка)? Знам, че въпроса е детински и все пак…
Нищо не губиш ако ти му се обадиш и го поздравиш 🙂
Малко вероятно е той да се обади за неговия рожден ден. Веднъж е направил опит да си подобрите отношенията, но ти си го отрязала, така че е много малко възможно пак от него да дойде инициативата.
Ти и в предният си коментар ме посъветва да поговорим с него и тогава да преценя как е по-добре да постъпя за себе си. Аз съм напълно съгласна с теб, че винаги това е най-добрият начин за разрешаване на подобни проблеми. Нямам бивш приятел, с който да сме се разделили и да сме се отрязали един друг, т.е да не сме успели да намерим начин да останем поне добри познати. Винаги съм следвала този принцип, но този път не знам дали това е най-правилния подход, именно затова потърсих и съвет в този форум. Да, прав си, че аз го отрязах когато ми писа, но не съм сигурна дали единствената причина, поради която се извини не беше само за да облекчи собствената си съвест, а не че е толкова загрижен за мен. Освен това, ако целта на извинението му беше да си оправим отношенията, не би ли трябвало да не се предава толкова лесно?! Знам, че това звучи като глупава игра на надмощие, но той е този, който ни постави в тази ситуация и то по доста неприятен начин, мисля, че моята реакция е нормална и оправдана и той е трябвало да я очаква! Знам, че може би и егото ми играе роля тук, което не е правилно, но от друга страна ако аз го потърся сега, чувствам, че отново ще поставя себе си в ролята на един вид „нуждаещата приятелка“, която pimpam добре описа в коментара си. Не е ли по-добре да го оставя на мира и ако той наистина държи на мен ще ме потърси?
Решението е изцяло твое 🙂
Това което ние можем да направим е да ти дадем друга гледна точка и ти сама да прецениш кое е най-правилно за теб в ситуацията.
Познаваш си човека много по-добре от мен, а се надявам и себе си да познаваш достатъчно добре за да можеш да прецениш коя е вярната посока. При всички случаи приеми решението си и не се терзай дали е правилно или не – винаги е правилно.
Най-важното в случая е какво искаш ти.
Коментарът ми за обаждането беше в смисъл да използваш възможността, за която pimpam говори. Той все пак е в чужбина, ако нямате никакъв контакт няма точно никаква възможност той да разбере, че живота продължава щастливо за теб и без него :)) Според мен поздрав за рожден ден, ако е само поздрав няма да те постави в неудобно положение. Ако заминаването му е било само начин да те разкара с това обаждане ще му покажеш, че си приключила с него – „всичко най-хубаво, успехи и т.н.“. Ако обаче все още има някакви чувства ще му отвориш вратичка да набере смелост да те потърси.
Помисли си и реши. Сигурен съм, че решението ще е най-доброто възможно 🙂
Според мен всички се заблуждавате.Кариера и бизнес могат да се градят ръка за ръка с човека до теб.Няма извинения и пречки, когато става въпрос за чувства.Ти или обичаш, или не.Не може днес да си с мен, а утре не.Не може да премълчаваш истини, които касаят бъдещето ти с човека до теб.Извода ми е, че момчето не е достатъчно уравновесено и му липсва подход във връзката ви! Моя съвет е да не му се обаждаш за рожденния ден.Зададе ли си въпроса с какво ще го заслужи това внимание?.Изчакай проверката на времето, не бързай – достатъчно млада си.Сигурна съм,че мислиш непрекъснато за него, но му докажи че можеш да си мъжко момиче, и че живота не свършва с него.Убедена съм,че ще ти нагрее телефона след време!!!
Здравей Moorings!
Знаеш ли, ти си абсолютно прав! Истината е, че дори не си заслужава да чакам да ми загрее телефона след тази му постъпка! И аз вярвам, че ако един мъж истински обича жената до себе си НИКОГА не би я пренебрегнал и би обърнал света да е с нея на всяка цена! Това го осъзнавам и само по себе си е достатъчно да се освободя изцяло от този човек. Той не заслужава дори за миг да мисли, че страдам по него!!
Исках да пиша и специално за Tano, за да кажа как се разви тази история. Последните няколко дена се фокусирах върху това, което каза, че в случая е важно какво искам аз, а аз не искам да съм с човек, който би ме пренебрегвал за каквото и да е!! Аз нямам съжаления и угризения за своите действия и заслужавам да срещна някой, който ще ме оцени такава каквато съм и няма да ме кара да слагам под съмнение собствените си ценности и вярвания!
Днес проведох разговор с въпросния човек както ти ме посъветва Tano и докато говорих с него осъзнах, че той не е същият човек, който аз обичах. Тази му постъпка го загрози в моите очи. Истината е, че дори не съм сигурна, че го искам обратно! Той отново започна да ми обяснява, че е там само заради парите, аз го попитах дали наистина ме е обичал докато бяхме заедно и той каза да. Пожелах му успех и му казах, че за мен живота продължава и че не искам да губя нито миг повече от живота си с негативни емоции!
След като направих това, се чувствам много по-добре! Няма го това паническо чувство постоянно да си мисля къде е , с кой е, какво прави и т.н. Мисля, че взех правилното решение за себе си!
Благодаря на всички за помощта и подкрепата и се надявам моята история да помогне на някой в нужда или да накара други да се замислят за собствените си постъпки!
Извинявай Moorings, ти си момиче, а аз казах „че си много прав“! :))
Прочетох проблема и все едно чета моите действия преди няколко години, за това реших да пиша като човек, който е постъпил по подобен начин и да се опитам да обясна мотивите си. Преди време постъпих по подобен начин като буквално зарязах голямата си любов за да се опитам да изградя кариера на друго място, критичния момент който ме накара да постъпя по този начин беше точно финансовия комплекс, който имах, но по сериозната причина беше, че и аз както твоя приятел преди сериозната ми връзка бях влагал много в предните си връзки и не бях получил нищо и след като бях открил човека с който искам да бъде си мислех, че всичко е приключило и че мога спокойно да продължа напред, но не след дълго нещо започна да ме човърка и след време разбрах, че гонейки и угаждайки на други хора не преследвах собствените си мечти(които мечти не винаги са само любовта) и това взе по-голям превес над мен и не накара да извърша глупостта за която после дълго съжалявах. Пиша не само за теб, но и за мъжете които се замислят за подобни неща, сигурен съм, че има такива, бих ги посъветвал, че с подобно бягство нещата стават доста по-зле. Като цяло съветите които са ти писали хората тук са напълно верни. Надявам се поне малко да съм успял да вдигна димната завеса над тази мистерия 🙂
Здравей ana_maria ,
Опитай се да бъдеш емоционално независима, остави място за нова тръпка защото, „чувство постоянно да си мисля къде е , с кой е, какво прави и т.н.“ e наистина много много болезнено .
Няма идеални мъже или партньори , но със сигурност има такива, които ще умеят да те разбират и да те карат да се чувстваш така , като трябва да се чувства една обичана жена.
Това , че те е пренебрегвал е сигурен сигнал за неискреност. Като пиша неискреност нямам предвид изневяра а , неискреност в чуствата си.
Някой спомена думата , кариеризъм. Смятам, че човек трябва да има приоритети – работа , семейство … и т.н. В случая ако той наистина е решил че , кариеирата му е най-важното нещо е трябвало да проведе сериозен разговор с теб ,който щеше да даде яснота и на двама ви. Не се опитвам да го оправдая но може да е постъл така от страх или е бил объркан , но със сигурност е виновен и е избрал най-лошият начин спрямо ТЕБ.
Наскоро и аз оставих в миналото една връзка на 2 год и половина. Всяко начало е неизвестно и опианяващо , а всеки край носи уроците със себе си. Надявам се ти да си ги направила за теб. Гледай само напред и нагоре !
ana_maria:
„… Πoжeлax мy ycпex и мy ĸaзax, чe зa мeн живoтa пpoдължaвa и чe нe иcĸaм дa гyбя нитo миг пoвeчe oт живoтa cи c нeгaтивни eмoции! “
Браво на момичето 🙂 ‘Те така се прави.
Продължаваш смело напред и търсиш…какво – е една съвсем отделна тема. Накара ме да се усмихна. За което ти благодаря.
Успех и много щастливи усмивки!
Здравейте на всички!
За малко бях изчезнала от интернет пространството и току що прочетох коментарите ви.
Maven, благодаря ти за споделената история, определено ми помогна да разбера, че поне последните 2 години е възможно да не са били лъжа, което не е малко!
Nestor, ти си напълно прав и това, което казваш аз го осъзнавам и именно поради тази причина стигнах до решението просто да забравя този човек (и мисля че за момента наистина успявам:)
Tano, на теб благодаря ужасно много! Наистина твоите съвети много ми помогнаха да стигна до този извод и подкрепата от твоя страна беше невероятна! Ти пък накара мен да се усмихна, така че връщам благодарност и за това:) Пожелавам и на теб много щастливи моменти!
Това, което извлякох като най-важният урок от тази ситуация беше, че живота е твърде кратък, за да губим ценни мигове да се притесняваме за ситуация, над която нямаме никакъв контрол! Няма смисъл да стоим и да се самосъжаляваме или до безкрай да обвиняваме някой друг за нещо, което са ни причинили. Истината е, че в такива моменти трябва да се замислим какво правим от тук нататък, да можем сами на себе си да прощаваме грешките си и да се стараем да не ги повтаряме! А другото…божа работа:)
Отново, благодаря на всички и на основателите на този форум, сайта ви е страхотен!!!
Здравей Ana_Maria.Как си? Аз сега съм в подобна на твоята ситуация. С подобна болка и подобно огорчение.Вървят ли при теб нещата???