Здравейте, имам един мъничък проблем. Но нека първо ви разкажа моята история, за да ме разберете правилно.

И така миналата година след като завърших се прибрах в моето село. Много неща се бяха променили, старите приятели ги нямаше. И започнах да се движа с едно момче, с което станахме като братя. Един ден през септември той ми вика "Искаш ли да дойдеш с мен да вземем братовчедка ми и ще се приберем после". Но ми каза и така: "Тя е хубава и гледай да я не забиваш, 'щото преди време тръгна с един друг приятел и като скъсаха той се отчужди и от мен, а тебе те уважавам и неща да се караме заради нея". Аз му казах "Добре".

Когато я видях и по точно, когато ме погледна в очите сякаш в мен се запали огън. Очите и бяха толкова дълбоки и искрени и в същото време криеха болка. Сприятелих се с нея. В началото не вземах никакви мерки, за да тръгна с нея, защото ходех с друго момиче, което исках да оставя. Оказа се, че и тя ме харесва (казва се Велислава... или Вели) и реших, че трябва да скъсам с другата и да направя нещо по въпроса.

Е, зарязах другата, но малко късно, Вели беше тръгнала с едно момче. Аз реших да я забравя като се отдръпна и заминах за София в края на октомври 2011 (пиша датите, за да видите колко време е минавало). През това време, докато ме нямаше поддържахме приятелска връзка чрез чатове. Докато бях в София и аз тръгнах с друго момиче, за да я забравя, но някак си не излизаше от главата ми.

Един ден през Януари 2012 реших да се върна отново в село. Тя беше сама, аз не. Но за нея бях готов на всичко. След като се прибрах с Вели станахме още по близки, започнахме да си седим всяка вечер у нас или гледахме филм, или си говорехме и смеехме. След това аз реших да замина отново но този път за Козлодуй.

Вечерта преди да замина Вели дойде до нас да се видим за последно. Пуснахме си една романтична комедия и по едно време погледите ни се спряха един върху друг, тогава аз я целунах и тя ми отвърна. После си я изпратих и пак се целунахме. Заминах за Козлодуй и докато бях там тя ми звънеше по няколко пъти на ден. Там издържах няма и месец.

В края на Февруари се прибрах и тези отношения между нас продължиха целувките, но не говорехме за това да бъдем заедно. Аз заради това, че не искам да се карам с най-добрия ми приятел, а за нея не знаех защо мълчи. Това продължи известно време. Аз отново реших да се махна и да избягам като най-големия страхливец. Заминах за Лом, защото там имам апартамент и реших да се установя и да не се връщам повече в село.

На 22 април тя имаше рожден ден, а аз точно тогава си смених номера и ѝ се обадих, а тя ми се разсърди заради това, че съм сменил номерът ми. Започнахме да се чуваме рядко. Докато бях в Лом смених 2 момичета, за да се опитам да я забравя правех се на играч, но не бях щастлив. Всеки път погледнейки назад исках да забравя първото, което съм видял но не можех.

Един ден в края на Юни се прибрах на село и си казах този път ти трябва да го направиш. Казах на братовчед и всичко той ме разбра. Но нещо друго се беше променило. Бях попаднал в графата само приятели. Казах ѝ всичко, но тя не можеше да ми отвърне. През последните два месеца се опитвам да променя това. Обичам я и не искам друга, искам нея. Щом до сега не съм я забравил няма и да мога.

Откакто се прибрах до ден днешен с нея се караме постоянно аз я дразня, тя ме дразни, спорим, не си говорим с дни. И след като се скараме за по няколко дни си водим инат един на друг. Пращаме си обидни реплики, заплашваме се с това което знаем един за друг. И в същото време се допълваме. Всеки ни казва, че се допълваме един друг. Вече не знам какво да правя и какво да направя, за да ми даде своето "ДА" и да бъдем заедно както трябваше да стане отдавна. Обичам я много. Моля дайте някакъв съвет какво да направя.

сподели ме