Здравейте. Момче съм, на 18 години. Попаднах на вашето сайтче, защото преди повече от година се влюбих безумно в едно момиче, с което няма да бъда никога и нищо не се е променило от тогава.
Тя ми е съученичка, съответно прекарвам много време с нея. Видя ли я, буквално изтръпвам, сърцето ми се разтуптява много по-бързо от обикновено. Моментите, които прекарвам с нея са най-приятните в живота ми от адски много време насам. Понеже ме предразполага и мога да говоря с нея на всякакви теми, изобщо не съм изпитвал притеснение да й призная какво изпитвам. Е, имаше един период, в който мислех дали няма да я загубя като приятелка, ако го направя, но за радост тя реши да не се отдръпне след като го разбра.
И така, сега ситуацията е следната. Тя си има сериозен приятел от няколко години, а аз съм ужасно влюбен в нея. Липсва ми дори минутка след като сме се разделили. Будя се и заспивам с мисълта за нея и просто не знам какво да правя. Четох, че е хубаво да се дръпна от нея, но не искам да го направя, защото такъв човек, който да ме разбира толкова добре, бих могъл да срещна веднъж в живота си. Вече се чудя дали това нещо някога ще отмине или ще остане перманентна болка.
Възможно най-синтезирано, докато съм с нея се чувствам прекрасно, но разделим ли се съм като болен. Не ми се яде, не ми се спи, не ми се прави нищо. Не съм от тоя тип, който ще тръгне да плаче или да прави драстични неща, напротив, силен характер съм, но въпреки това се чувствам отвратително във всеки един момент, в който не съм до нея. Освен това буквално полудявам от гняв, когато има по-близък контакт с някое момче в мое присъствие, бил той мой приятел, познат или какъвто и да е.
За да избегнем обичайните коментари, не, няма как да бъда с нея. Каквото и да направя няма да предпочете мен, защото е с човекът, с който е от повече от 2 години. Извинявам се за по-големия обем на написаното, но исках да опиша начинът, по който се чувствам. Помагайте, моля ви!
След като си си втълпил ,че никога няма да бъдеш с нея,какъв е смисълът да ти помагаме ?
Брат не казвай че няма да я имаш. Задай си въпроса как да я имам.
Това че са 2 години не означава нищо. Ако тя все още остане единствената която виждаш в такава светлина след 1-2-3 години ще намериш начин да си с нея. Щом си и казал какви са ти чувствата към нея тя винаги ще го помни. Въпроса е да събудиш нейните… Говори си с нея на всякави теми, измисляй й прякори, подигравай й се шеговито за нещо което е направила или казала. Понякога (рядко) се дръж леко студено и дръпнато без да й се обясняваш защо, казваш и че просто не си на кеф и си имаш собствени проблеми. През това време не забравяй че си свободен МЪЖ а тя е заето момиче така че не се спирай да излизаш с други момичета. Тя ще те разбере, а може и да те поревнува (не излизай с момиче само и единствено да накараш друго да ревнува!! тва е пу***нско :@). Когато ти споделя я изслушвай и ще те пуска към себе си все повече. Когато ти се оплаква от скандал с приятеля и я отешавай, без да го коментираш, нещо от сорта всичко ще е наред, не се безпокой. Понякога и давай време тя де те потърси вместо ти нея.. Нищо не е гаранция но това е правилния път.
Спри да изпитваш самосъжаление. Аз излизам от тия лайна в момента. Бъди благодарен за това което имаш в момента и не хленчи за това което още нямаш. Времето е учител и приятел. Мисли си за хубави неща и хубави неща ще ти се случват
Искам съвет тъй като на 21 декември ще отида при едно момиче със което се запознах по нета
тя е по малка от мен със нея си пишем от 5 месеца и тя ме е вядала на камерата
Огняне – отиваш и действаш изведи я някъде , не се друж като простак , разпитай я за нея , с какво се занимава ,какво харесва , за какво мечтае , жените се влюбват когато ги караш да мислят и да говоря за себе си ,не пресилвай нещата и не целувай на първа среща ! Това според мен е основното което аз бих направил, така ще задържиш интересът й!
Няма да ти давам съвети как да я спечелиш или че не трябва да се отказваш от любовта си.Имам чуството че не искаш да се бориш за нея защото не е честно според теб да разбиваш нечия връзка, но ще ти цитирам една поговорка “ На война и в любовта няма правила „. Изборът е изцяло твой.
Човек се учи цял живот, а и животът му поднася такива изненади, че никога не си напълно готов да ги посрещнеш… И все пак, това което съм научил до момента е, че първата крачка към овладяване на положението е да овладееш себе си! Замисли се, че независимо дали я обичаш или не – и в двата случая можеш да я имаш или да я загубиш.
Следователно – по-добре да подтиснеш чувствата си (наложи си го!) и да се съвземеш, като по този начин ще взимаш по-трезви решения и ще си по-уверен в подхода си към нея, отколкото да си слаб, наранен, несигурен… това само ще ти попречи. Любовта е лудост, а това няма да ти помогне да я спечелиш – по-скоро ще ти попречи и ще си направиш лоша услуга.
Човек може да се води от сърцето си с разум и без разум. Избора е ясно кой го прави, така че – умната! 😉