С НЕЯ се запознахме по Facebook и сме заедно от почти 2 години и половина. Първа тя се влюби в мен, аз не бързах да и казвам, че и аз я харесвам. След 4 месеца чат и разговори по телефона решихме да се видим.

Бяхме много влюбени и първоначалната година се криехме постоянно от родителите и защото според нея те били много строги и биха ми направили нещо. 7 месеца по-късно се запознах с родителите ѝ - на пръв поглед лъчезарни и добри хора, но не толкова добри по душа.

Баща ѝ нощем се напива и държи груб език на всички в къщата, майка и много властна и държи всичко под контрол - първите месеци след като се запознах с родителите ѝ майка ѝ звънеше постоянно. Проблемът беше че ТЯ беше от града, а аз бях в квартала до града. Аз учех в друго училище и се реших да се преместя при нея.

Тя нямаше позволението от тях да ми идва на гости, а и няма как да го скрие, тъй като все някой познат ще я види и ще им каже, защото тях ги познава целия град, че и половината от квартала ми + това майка ѝ като ѝ звъни много често и я разпитва много, още повече няма как.

Заради тях почти не сме имали еротични моменти - е имали сме, но не такива, с които да се похвали човек - в техният апартамент, когато баща ѝ е на работа, а майка и гледа телевизия и е тихо... но най-лошото е че майка и почти винаги ни прекъсваше още в първите 3-5 минути, ние я усещахме, когато идваше и се прикривахме добре, така че до ден днешен никога не разбра какво сме правили, когато ни остави самички.

Другият проблем с моето момиче е, че тя от първата половин година започна да си пише постоянно с най-различни мъже - дори без да се крие от мен, не искам да разказвам какви неща съм прочел, които иска да прави с човек - който преди 10 минути са се запознали. То не бяха наркомани, цигани, грозни, хубави. Тя ми обясни, че това нещо е просто като хоби (да си чати мръсни работи с момчета) това ме отврати в онзи момент.

Както и да е преглътнах го, но се запозна с един Свилен - който пък я обикна с времето (аз през цялото време съм гледал чатовете им и не съм имал правото да направя нищо по въпроса, защото щяла да ме зареже). По едно време и бях казал - ИЛИ ТОЙ ИЛИ АЗ!

И и дадох срок от 3 дни да реши - но тя не можеше да реши и аз се отказах от това, останах с нея, защото страшно много си я обичах. Работата е там, че тя не обичаше Свилен - нещо против - той е кривоглед, нисък и грозен (но тя не искаше да му разбие сърцето) и тя реши да отидем в заведението, в което ходи той с двама негови приятели.

Аз в този период полагах 13 приравнителни изпита, за да премина в нейното даскало и не знаех какво да мисля вече. Та отидох с нея в заведението (правейки се на неин най-добър приятел просто - с който си пие кафето и играе билярд) - само и само, за да го вижда той седеше на близката маса до билярда, иначе няма как да го види дори да иска да скрие от мен понеже не може да се отърве от майка си, която не я пуска никъде след мен.

Та на 4тия път, в който играехме билярд само и само да сме наоколо около него, той стана и дойде да си говори с нея -  аз и бях гадже и тя "обичаше мен", а се намираме покрай друг човек, който я обича и тя ми е забранила да се намесвам иначе ще скъсаме (това нормално ли е според вас?)

Та в този момент той говореше с нея 3 минути и като си тръгна я целуна по бузата (в този момент ми идеше да избухна, но запазих спокойствие) след като си тръгнахме с нея и казах че повече няма да играя тая игра и да забрави да идваме тука.

Но тя пак ме предума и продължавахме да идваме... Така след няколко месеца аз вече бях влязъл в нейното училище и на втората седмица ми се наложи да остана до последния час, а тя излезе с приятелка - имах чувството, че нещо ще стане и излязох от час и отидох право в заведението - там ги намерих в тоалетната зад вратата да се целуват.

В онзи момент не видях точно да се целуват и тя, и приятелката, с която беше излязла ме предумаха и ме подлъгаха, та и повярвах, но вътрешно знаех истината, но пак бях склонен да забравя. След тая случка само си пишат с него и един ден ми кипна и по Facebook почнах да му пиша и да му разказвам че съм и гадже и да я остави на мира (той до сега не е знаел), тя не ме заряза, но там някакви наказания ми сложи не ги помня даже.

Така до ден днешен аз виня за всичко техните, защото са я ограничили до такава степен, че тя е страх като излиза от вкъщи с кого говори и за какво говори - а липсата на креват между нас сигурно я караше да прави всичко това и да пише с всички тези мъже.

Имаше случай, когато бях купил билет за кино и всички знаеха че ще ходим ама на майка ѝ и хрумнало че иска да се прибере и тя трябва да се прибере щото майка и като каже на баща ѝ, а той е един пълен гадняр, който нищо хубаво не може да се очаква от него. 🙁

И сега вече 2 години по късно продължава да чати, хем със Свилен, хем с други мъже  - даже излезе с още един през последните месеци. Чудя се аз ли съм тъпак или не я правя щастлива, но като е с мен изглежда щастлива. Това нейно хоби да си пише с всички мръсно, страшно ме дразни - тя казва, че може би след сватбата ни ще си го махне - но аз не съм сигурен какви ще са ми чувствата чак до тогава понеже баща ѝ не и дава да се жени в близките 6 години 🙂

Искам да кажа пълнолетни сме и двамата, но не и дава, забранява ѝ - казал е че ще ме пребие, ако чуе такова нещо. Толкова хубави моменти са ни провалили родителите и че просто нямат брой. Понякога се чудя как търпя!!

Сега следва да правя бал, но баща ѝ не ѝ дава да ми бъде дама на бала, 'щото ще има пияни не знам си к'во. Фактически тя нищо хубаво в живота си няма да види, ако постоянно слуша и не се опълчи, но тя предпочита на мен да сложи рога и да бъде с други мъже от колкото да се опълчи на тях. Обича мен, но аз живея далеч от нея и няма как да идва и да се скрие от родителите си. И предпочита да ми сложи рога с някои, които живеят по наблизо до тях

Може ли да ми дадете някакви съвети какво да правя с това момиче? Обичам я страшно много, но тя прекалено я е страх от техните и те ни провалят живота - каквото и да се опитваме да им кажем го изкарват на обратно и ни слагат големи наказания да не се виждаме и така нататък - това мен не ме касае, но нея я касае и не може да се измъкне от това. Лично тя ми е казвала, че иска да се самоубие.

Не знам да я упреквам ли за мъжете или да я съжалявам за живота, който живее.

Ще съм ви благодарен, ако ми дадете съвет как да постъпя 🙂

бутон за споделяне