Не знам дали искам съвет. По-скоро не. По-скоро би трябвало да поговоря с терапевт, но нали знаете? На българина никога не му достигат пари за такива неща, а дори и да ги има, предпочита да си дава парите за материални неща. Душевното здраве му е последна грижа. Докато не му се разхлопа дъската. 🙂
На 45 години съм, с три големи вече деца. Имам нова връзка от 5 години. (Нова? Имам предвид - след като се разведох! 🙂 ) От една година живеем заедно. От два-три месеца имам чувството, че комуникирам с любимия си през брега на дълбока река.
Нищо, което казвам не стига до него така, както искам да ме разбере, нищо, което той казва не достига до мен, както той иска да го разбера. От една година живеем заедно и имам усещането, че това е най-грешното решение, което съм взела. От два-три месеца той непрекъснато ми повтаря, че има нужда от глътка въздух, че отговорностите, които му вменявам му идват в повече... 🙁
Аз съм приятен човек, отговорен, стабилен, разбиращ, търпелив, способна съм на емпатия, а в тази връзка ставам агресивна, затворена, категорична. Все по-трудно ми става да намеря баланс. 🙁 Чувствам се като енергиен вампир за него. Като описах себе си, признавам, че очаквам същото от хората, които са около мен, в една или друга степен.
Знам, че греша изначално, имайки очаквания, знам, че трябва да давам, без да очаквам в замяна... Но кога, дявол да го вземе, да живея? Докога да съм емпатийна, съпреживяваща и разбираща, за ме разберат и мен? Този човек ме научи да обичам себе си.
В брака си бях съгласяващият се човек, Вечният компромис, хубаво де - Вечната битка за надмощие. Но тук очаквах разбиране, поне така ми каза, да му се не види! 🙁 И се питам следното: отново ли избрах саморазрушаващ се човек, защото трябва да преодолея моите саморазрушителни импулси? Дали намерих човек като мен и не мога да го приема такъв, какъвто е, защото непрекъснато искам да се подобрявам.
Изобщо - трябва ли да търся някой, който да ме подкрепя или да продължа сама? Имайте предвид, че кредото ми е партньорство. Може би тук греша, може би съм she wolf? Не се притеснявайте да ме питате (осъзнавам, че е несвързано), не се притеснявайте да ме критикувате, да ме заклеймявате, заличавате и т.н.
Искам да съхраня любовта си към този човек. Ако ми беше казал какво иска той самият, не бих питала Вас... Обаче той не знае... А аз искам само да се обичаме. По начина, по който аз го разбирам. Не мога да избягам от себе си. Това е!
По написаното, връзката ми се вижда изчерпана.“Непрекъснато ми повтаря, че има нужда от глътка въздух“ е ясен симптом. Бих я прекратила напълно.
НО! Вие най-добре си знаете. Слушайте вътрешния си глас. Всеки от нас вътре в себе си ясно би усещал какви са нещата, ако силата на желанията не заглушаваха гласа на вътрешния ясновидец.
Здравейте!
Четейки Вашата история, страшно ме впечатли израза за душевното здраве на българите!
Не се чувствам в състояние и достатъчно опитна, за да давам съвет на зраля жена, като Вас, но смятам, че мога да споделя Вас заглавието на една книга. “Параноя на страстта” (Наръчник за жените, които обичат прекалено силно) автор – Робин Норууд. Може да намерите рецензия онлайн, а също така да изтеглите и самата книга.
Искрено се надявам да помогне 🙂
Към админите – това не е спам 🙂
Благодаря.
Толкова сладка тема. Много е трудно да намериш първо любовта. След това взаимно да се докажете, че чувствата са истински и държите един на друг а после идва и това задържане както пишете вие. Всеки един от нас иска да има любов, която вижда у своите родители толкова много години. Но днес вече е друго.При най – малкият проблем и всеки бяга. Всичко се прави напук, а така на става. Пишете страхотни неща, дано да са истина.
… казвате че „не знае какво иска“ – не вярвам.
Всеки човек, дълбоко вътре в себе си винаги знае какво иска,
просто не му стиска да ви го каже, защото може би отговора няма да ви хареса.