Здравейте, аз съм момче на 17 искам да ви споделя един мой проблем, който се развива прекалено силно в мен и ми пречи на някои неща в живота. Моля само да ми дадете съвет 🙂
А ето я и историята: Когато бях малък постоянно учех, образовах се... и поради тази причина не излизах навън, не играех с приятелите си, от училище направо вкъщи и обратно. Постепенно изгубих приятелите си от детската градина до 2-ри клас. Когато станах 3-ти клас се преместих в друго училище и заживях при баба си, защото ми беше буквално на 300 метра от блока.
Това ми даде нови шансове и започнах да се сприятелявам с децата от квартала, постепенно се научих как да играя с деца (основно момчета), но нямах и бегла представа как да говоря с момиче, пък какво да става дума за връзка. Както всеки нов имах и приятели, и хора които не могат да ме търпят... Фактът ,че живеех с баба си, носеше освен нови шансове за приятелство и бедата да живея също с братовчед си.
В началото на 2010 година той се пристрасти към амфетамините. Това направи прекалено много дългове на цялото семейство и ни съсипа финансово. Е, отървахме го и си спаси живота на косъм. Но след това почнаха да се обаждат банките, лихварите, а сумата от 10 000 лв не се връща току така. Започнах да не искам джобни с времето, тъй като знаех, че и без това не сме цъфнали, та вързали...
И така до ден днешен, харча това, което сам съм си изкарал или бабите ми дадат на пенсия. Естествено липсата на пари, води до това да не излизам по дискотеки с приятели. От там излиза имидж на загубеняк -домошар. Нали знаете, хората са готови на всичко, за да обидят за най-малкото един човек без да знаят от какво е породено.
Извинете ме, отплеснах се с предисторията 🙂 Проблемът е, че не разбирам от романтика. Харесвам едно момиче 1 година по-голяма от мен, много симпатична, срамежлива, активна спортистка (художествена гимнастика). Опитвах на няколко пъти да я поканя да излезем, но винаги ми отговаряше "не знам, ще видим" и сменя темата или прекъсва разговора.
Това бих го разбрал като че няма интерес, но един мой много близък приятел (също и неин братовчед) я беше питал какво мисли за мен и дали има интерес и тя каза, че "винаги има шанс"... Прекалено объркващо ми е, дали ме изпитва дали съм достатъчно сериозен и дали го искам наистина или просто си играе с чувствата ми? Моля за съвет и без обидни коментари 🙂 Благодаря предварително.
Здравей,
1-во не знам, защо смяташ, че трябва да има обидни коментари. Това през което си минал и то на тази възраст хич не е малко и можеш да получиш само едно Браво, заради начина по-който си реагирал в тази ситуация.
Така по-твоя въпрос. Най-вероятно мацката иска да види дали имаш топките да я поканиш лично, според реакцията „винаги има шанс“. А с това, че ти бяга просто те тества и явно обича тя да контролира ситуация, за това може да я изненадаш като малко се отдръпнеш и я накараш да по ревнува (да изпита чувството, че може да те загуби, но за да го има това нещо тя трябва да е „инвестирала“ по-някакъв начин във вашите взаимоотношения). Нека и други да споделят тяхното мнение.
Между временно може да провериш тази книжка – The Mystery Method – How to Get Beautiful Women Into Bed
Наистина обяснява по-логичен начин женското поведени, колкото и да ни е чуждо. Чрез информацията от тази книга са писани много от по-старите постове в този форум.
Определено не малко тежко ми беше, но преди да прочета коментара ти за сега съм се отдръпнал малко 🙂 но до лятото би трябвало да се стегна и да направя крачка ,че иначе после отива в университет и ще ми е малко трудно 😀 Иначе ще се радвам ако още някой ми каже нещо 🙂 и мерси за книгата ще я прегледам непременно