Заблуден
Силен бях аз някога.
Не мислех за нищо...
По-свеж от всякога.
Тъгата бях забравил, че съществува,
Бях щастлив, царувах в свят на интереси!
Докато нещо не ме развълнува..
Появи се ненадейно тя от никъде,
И завлече ме набързо тя на някъде.
В главата ми се беше спуснала мъгла,
мъгла от мисли, чувства и тъга.
В мъглата се спотайваше жена,
жена с очи, които заслепяват
и изпълват света [...]